|
| |
 Пенчо Петков Славейков е роден на
27.04.1866г.
Син на Петко Рачев Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската
война (1877-1878). След войната семейството му живее в Търново и Сливен. В
края на 1879г. се установяват в София. До 1881 учи в София, а през 1883 е един
от инициаторите на ученическия "смут" в Пловдивската гимназия. По това време
е под силното влияние на баща си и на неговия приятел Петко Каравелов. През
1884г. след нещастен случай край заледената Марица заболява тежко и остава
частично неподвижен за цял живот. Лекува се в Пловдив, София, Лайпциг,
Берлин, Париж. Стиховете, които създава по това време, са повлияни от Хайне.
По препоръка на д-р Кр. Кръстев учи в Лайпциг (1892-1898), където слуша
лекции на естета неокантианец Й. Фолкелт, психолога В. Вундт, изучава
големите немски поети и философи. От Германия редовно сътрудничи на сп.
"Мисъл" и на "Българска сбирка"; създава поемите "Ралица", "Бойко" и
"Неразделни", първите глави от епопеята "Кървава песен", мрачните миниатюри
от "Сън за щастие". През 1899 печата над 20 статии, очерци и есета, създава
оригиналната антология "На острова на блажените". Завръща се в Б-я през
1898; учител в Софийска мъжка гимназия. Става близък помощник на д-р Кр.
Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл". Поддиректор (1901-1908) и директор
(1909-1911) на НБ в София, директор на Народния театър (1908-1909). В 1911г.
посещава някои европейски градове, за да се запознае с библиотечните сгради
и библиотечното дело. В София завършва втора част на "Кървава песен" и
подготвя антологията "Немски поети". Уволнен от министъра на просвещението
С. Бобчев на 10.07.1911г. Не приема длъжността уредник на училищен музей и
заминава за чужбина. В края на август 1911г. е в Цюрих, където го посреща Мара
Белчева. В края на ноември същата година пристига в Италия. Силният душевен
гнет влошава здравето му и той умира на 28.05.1912г. Поради
преждевременната му смърт предложението на шведския проф. Алфред Йенсен да
бъде удостоен с Нобелова награда за литература не е разгледано от Нобеловия
комитет. Костите на поета са пренесени в България през 1921г..
Високо културен, широко образован, той е една от централните фигури в
българската следосвобожденска литература. |
| |
| |
|
